годишни награди за кулинарни блогове

Казвам се Станислава Петрова и съм от Търговище. По образование съм икономист. В момента съм главен счетоводител в държавна институция.

Главните "виновнички" да имам кулинарен блог са моята племенница и сестра ми. Когато в теб и в твоите способности повярва едно 15-годишно момиче, няма как поне да не опиташ. И така през месец февруари 2016 г. създадох моята "Трохичка не остана". Вече бях публикувала няколко рецепти, но се притеснявах да ги популяризирам, докато един ден не видях на фейсбук-профила на сестра ми линк към моя блог и представянето ми. Тя е и "кръстница" на блога ми. Така започна моето кулинарно блогърство :)

В семейството ми се готвят традиционни рецепти, каквито се готвят в голяма част от българските семейства. Бях на 11 г., когато за пръв път направих една рецепта от маминия тефтер - "Кекс без яйца". Незнайно защо, но имам ясен спомен дори в коя тавичка го изпекох :) И най-вече – кексът се получи :)

От малка обичах да се въртя покрай майка ми, когато готви, особено ако прави сладки неща. Обичах да й помагам за дребните сладки – дали ще изрязвам с формички, ще правя топчета, ще слепвам с мармалад..... или облизвам купата, в която е била сместа за поредният кекс :) Така че тя ми беше първият учител. Сега продължавам да се уча от различни книги, кулинарни предавания, от други блогъри.

Кого научих? Радвам се, че моята племенница Димана има желание да се учи от мен и смея да се надявам, че съм успяла да я науча. В блога ми имам рецепти, в която тя е била моя пръв помощник :) Дъщеричката ми е още много малка, но се надявам тя също да има желание да готви и да се учи от мен :) Засега виждам, че иска – като се започне от компетентното мнение, което изказа миналата година при вида на пресято брашно в една купа с еднозначното "Аааа, тоота" (торта) и се мине през ентусиазма, с който бърка яйца и меси тесто :D

Воденето на кулинарен блог ми дава възможност да изградя макар и малък свят, в който всичко е красиво. Поне се старая да бъде. В момента рецептите, които качвам са съобразени с личните ми вкусове и вкусовете на близките ми хора.

Благодарение на блога се запознах с чудесни талантливи други блогъри, което ме зарежда с много позитивни емоции. Всъщност, основната заслуга за тези познанства е именно на Блоговодител, защото точно на Годишните награди на Блоговодител през 2016 г. и 2017 г. срещнах други хора с моята кръвна група :)

Сладко или солено? Сладко!

На кокал или с корен? Хммм... определено обичам месо, но това не е пречка да обичам и имам много любими безмесни ястия.

Според мен първото впечатление за ястие – независимо дали е негова снимка в интернет-пространството, в книга, в списание, или "на живо" - това е външният му вид. Много малко хора биха опитали ястие, ако не са привлечени първо от вида му. Така че първото, което ме привлича, е вида. На следващ етап може да се заинтригувам от ново съчетание на вкусовете, от нова техника, която да използвам за приготвянето му...

За мен радостта от храната е в споделянето й.

Ако публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на семейството ми!

За гордостта в личен план - докато човек стане родител се гордее с личните си постижения, а когато вече е родител се гордее с децата си. В този ред на мисли бих била горда да възпитам дъщеря си като достоен човек. Ако трябва да пречупя отговора си през призмата на кулинарен блогър, бих казала, че едно от нещата, с което се гордея е, че съпругът ми, който не ядеше сладко (освен крем-карамел), прояде торти и дори има любими сред тях :)

О, разбира се, че съм имала и гафове. В съзнанието ми обаче е запечатан ярко първият ми голям провал. Бях ученичка, когато за пръв път опитах да направя палачинки. Станаха ужасно жилави. Не зная защо, но реших, че ако ги накисна в сок от компот нещата ще се променят. Ами не се промениха изобщо :D Помня и друго – майка ги опита и каза "Не са толкова лоши"... аз обаче си знаех, че са :D

Както си личи от основната част от рецептите в блога ми – най-много обичам да правя торти. Имам няколко любими рецепти сред тях. Много хора смятат, че да направиш торта изисква много време, усилия, скъпи продукти. Да, със сигурност има такива. Искам обаче да споделя една рецепта от любимият ми вид – вити торти. Продуктите за нея са популярни. Пече се един блат. Кремът не изисква готвене. Това според мен я прави подходяща за хора, които нямат много опит в сладкарството, но искат да направят една мааалко по-различна торта, с която да подсладят празника си... или ежедневието си... кой ще ги спре :)

Блогът на Станислава Петрова Трохичка не остана е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в категория Сладко удоволствие - Най-добър блог с рецепти за торти

Блогът се индексира в Блоговодител от 23.02.2016. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Трохичка не остана на Станислава Петрова

« Обратно към всички публикации