годишни награди за кулинарни блогове

Казвам се Люси (Евтимова) и съм от Благоевград. Не веднъж съм казвала, че съм маниак на тема изкуство, като киното и музиката са ми слабост. Отвори ли ми се време, обичам също и да се отдавам на четене или разцъквам някоя игра на компютъра, като името на блога ми подсказва коя е предпочитаната ми такава :)

Направих блога си едва след като вече бях насъбрала доста снимки в кулинарно албумче на компютъра, но така и не събирах смелост, въпреки увещаването от близки и приятели. Ето защо и първите ми публикации са на тема грим за Хелоуин, а след това започнах да пускам и рецепти. Вдъхновявах се от много прекрасни кулинари като Йоли, Дианка от Опитайте, Бети и Ина от Ossigeno и никога не съм и предполагала, че ще казват името ми редом с техните.

В моето семейство определено се хранехме по-скоро с традиционна българска кухня, като винаги дамите са били готвачките у дома. Самата аз не проявявах интерес към готвенето като малка, може би защото готвачите винаги си следваха тяхната рецепта, а аз не обичам да се бъркам.

У дома винаги се ядеше нещо сготвено, дори на закуска ще има пържени филийки или мекици, а не просто студени сандвичи. Ако пък ти се хапва сладко - пак ще трябва да се сготви, защото дъвки, вафли и други дребни сладости бяха непознати за нас. Не помня кое е било първото ми ястие, което направих сама, но знам, че веднъж като започнах да готвя, пред мен се разкри един нов и невероятно увлекателен свят, който ме държи и до днес.

Сама се научих да готвя всъщност, а дали съм научила някой друг - ще си кажат те :)

Воденето на блог ми дава време да остана насаме с мислите си за момент. Нещо, което едва ли ще се сетя да направя в забързаното ни ежедневие иначе. Щом трябва да пиша статия обаче, сякаш времето спира и почвам да оценявам случващото се около мен и как мога да генерирам всички тези емоции, истории от седмицата и рецепти в един разказ, който да даде настроение на мен и на четящия. Стремя се да съм полезна, искрена и търпелива и насреща често ми отвръщат със същото, което е изключително зареждащо. Воденето на блог е и чудесен начин да поддържаш добра писмена култура, което си е още един бонус :)

Избирам рецептите си според настроението ми. Хаотична съм и често ми хрумват различни рубрики като: рецепти от филми, стари градски, забравени и изгубени рецепти, полезни, сезонни и др. Например, както си гледам някой филм, и в него героят хапва нещо невероятно вкусно, в следващите дни трябва да се направи, снима и публикува, както и да разкажа за него ... така стават нещата при мен. Страстта ме води. :)

Сред най-запомнящите се моменти, разбира се, са наградите на Блоговодител. Не съм и мислила, че ще се озова (пък камо ли наградена) в една стая именно с хората, които са ме вдъхновили и уважавам толкова много.

Друго, което ме трогна, са няколко емоционални писма от мои читатели, които ме накараха да осъзная каква голяма част съм от ежедневието на някои хора, които се намират в много труден период и моята работа им дава цел, сили и настроение да продължат напред.

Сладко или солено? Солено да ям, сладко - да готвя :)

На кокал или с корен? На кокал... до кокал!

Емоцията е това, което ме привлича в храната. Естетиката е много важна, но има ястия, които са много красиви, но някак стерилни. Пътувайки, съм хапвала в много разнообразни места: от средновековни ресторанти, екзотични, скъпи, до обикновена лавка за хот-дог в града например. Но това, което ме грабва в храната там, ще ме грабне и от престилката на баба, върху която е наредила питка и селски таратор, докато сме почивали на нивата. Храната е заредена с любов, ухае, жива е и апетитна. Наоколо има история за запомняне и тази храна ще бъде завинаги част от нея. В това се състои и според мен радостта от храната. Да имаш такива преживявания, които да изпълват едновременно сърцето и стомаха и да може да ги споделиш с околните.

Не съм мислила на кого бих посветила кулинарна книга, но може би, колкото и да е странно, бих я посветила на всеки. Всеки, който търси красивото и радостта от живота. Защо иначе да отделиш толкова време да подредиш една маса, да оформиш едно ястие по този начин, да украсиш една торта, ако не, защото искаш да ти е красиво и да му се радваш. Трябва да си отворил сърцето си за малките радости в живота и ако ти си такъв човек или имаш нужда повече от това в живота си, тогава книгата ще е точно за теб :)

Гордея се с близките си и блога си. Гафове в кухнята бол, но честно казано съм факир в замазването им и винаги ги превръщам във второ ястие. Наистина не мога да се сетя за конкретна случка.

Имам много любими рецепти, сред които са най-вече тортите ми за Хелоуин. Обичам сама да създавам рецепти и последното ми творение, което ме изпълни с гордост, е торта "Тоблерон"!

Блогът на Люси Евтимова Lussi`s World of Artcraft е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в следните категории:

• С аромат на ванилия - Най-добър блог с печива и десерти;
• Крилце или кълка - Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч;
• Бързо и вкусно - Най-добър блог с практични ежедневни рецепти за цялото семейство;
• Сладко удоволствие - Най-добър блог с рецепти за торти;

Блогът се индексира в Блоговодител от 26.07.2013. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Lussi`s World of Artcraft на Люси Евтимова

« Обратно към всички публикации